Преди много години по времето на император Клавдий, в Рим живял свещеник на име Валентин. Едно от любимите му занимания е било да свързва в свещен съюз младите хора. Но на император Клавдий му хрумнало да забрани браковете между младите хора, за да има повече мъже без ангажименти, които да постъпват с желание в армията. Отец Валентин сметнал този закон на Клавдий за чудовищен и продължил да провежда брачни церемонии тайно и може би затова изключително вълнуващо - малка стая, в която има само трима души – булката, младоженеца и свещеника. Те шепнат думите на церемонията и се ослушват през цялото време дали не се чуват стъпки на войници. Една нощ наистина ги чули. Младоженците успели да избягат, но отец Валентин бил хванат и хвърлен в затвора със смъртна присъда. Много млади хора го посещавали в затвора и хвърляли цветя и бележки в прозореца на килията му. Искали да му кажат, че те също като него, вярват в любовта. А дъщерята на един от надзирателите идвала дори в килията. Понякога разговаряли с часове и така тя му помогнала да съхрани духа си. В деня, когато трябвало да умре, отец Валентин оставил на своята млада приятелка малка бележка, в която й благодарял за човещината и часовете, прекарани заедно. Подписал я: ”С любов от твоя Валентин”. Тази бележка поставя началото на обичая за размяна на любовни послания. Тя е написана в деня на неговата смърт – 14 февруари 269 г. от н.е. и затова всяка година на този ден, известен в целия свят като Денят на влюбените, хората мислят за любовта и приятелството, които не могат да бъдат победени.